20 may 2004, 22:56

Любов

  Poesía
3.4K 0 10
Жива ли си?
Плач на неродено дете в тишината.
Гроб за двама - хладен и сив.
Стих без думи,закачен на стената.
Бог - бездушен,сам и красив.
Жива ли си?
Защото си мъртва за мъртвите,
а живите нямат време за теб.
Защото изпращат ме първите,
съхранили следите ти в лед.
Жива ли си?
Пита те майката мразена
и дете изоставено,всъщност не едно.
Пита те звезда тюркоазена,
светеща над момиче на колело.
Жива ли си?
Или като глупци те създадохме грешна,
да пролееш твърде много сълзи.
Заради нас не ще бъдеш вечна.
Пак умираш с душите ни ти.
Стани,Любов,ходи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ареола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Случайно попаднах на твое стихотворение, Бояна. Интересно пишеш. Нетипично. Поздрави от мен.
  • Мн е хубаво...От него лъха студ и едновременно с него и някаква надежда.Поздравления!
  • Благодаря на всички ви за оказаното внимание и дадените коментари. Радвам се,че сте оценили стихотворението толкова високо.
  • Радо и аз не пиша редовно - това не е начинът. Просто трябва като ти дойде идеята да седнеш да я запишеш иначе не губиш само ти, губят всички които иначе биха я прочели.
  • А на теб Ванка благодаря за съвета.Мисля,че имаш право.Аз не отделям много време за писане.Има дни,в които пиша много неща и месеци,в който нищо не мога да измисля и да напиша.Благодарение на този сите обаче аз получих някакъв стимул за писане.Всички мой стихове са написани или на датата,или един,два дни преди датата на публикуване.Аз имам и още неща.Някой ден може да напиша нещо старо

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....