20 мая 2004 г., 22:56

Любов

3.4K 0 10
Жива ли си?
Плач на неродено дете в тишината.
Гроб за двама - хладен и сив.
Стих без думи,закачен на стената.
Бог - бездушен,сам и красив.
Жива ли си?
Защото си мъртва за мъртвите,
а живите нямат време за теб.
Защото изпращат ме първите,
съхранили следите ти в лед.
Жива ли си?
Пита те майката мразена
и дете изоставено,всъщност не едно.
Пита те звезда тюркоазена,
светеща над момиче на колело.
Жива ли си?
Или като глупци те създадохме грешна,
да пролееш твърде много сълзи.
Заради нас не ще бъдеш вечна.
Пак умираш с душите ни ти.
Стани,Любов,ходи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ареола Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Случайно попаднах на твое стихотворение, Бояна. Интересно пишеш. Нетипично. Поздрави от мен.
  • Мн е хубаво...От него лъха студ и едновременно с него и някаква надежда.Поздравления!
  • Благодаря на всички ви за оказаното внимание и дадените коментари. Радвам се,че сте оценили стихотворението толкова високо.
  • Радо и аз не пиша редовно - това не е начинът. Просто трябва като ти дойде идеята да седнеш да я запишеш иначе не губиш само ти, губят всички които иначе биха я прочели.
  • А на теб Ванка благодаря за съвета.Мисля,че имаш право.Аз не отделям много време за писане.Има дни,в които пиша много неща и месеци,в който нищо не мога да измисля и да напиша.Благодарение на този сите обаче аз получих някакъв стимул за писане.Всички мой стихове са написани или на датата,или един,два дни преди датата на публикуване.Аз имам и още неща.Някой ден може да напиша нещо старо

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...