Любов
Плач на неродено дете в тишината.
Гроб за двама - хладен и сив.
Стих без думи,закачен на стената.
Бог - бездушен,сам и красив.
Жива ли си?
Защото си мъртва за мъртвите,
а живите нямат време за теб.
Защото изпращат ме първите,
съхранили следите ти в лед.
Жива ли си?
Пита те майката мразена
и дете изоставено,всъщност не едно.
Пита те звезда тюркоазена,
светеща над момиче на колело.
Жива ли си?
Или като глупци те създадохме грешна,
да пролееш твърде много сълзи.
Заради нас не ще бъдеш вечна.
Пак умираш с душите ни ти.
Стани,Любов,ходи!
© Ареола All rights reserved.
