21 feb 2008, 15:40

Любов

1.1K 0 5
 

ЛЮБОВ

Защо да не умираме,

когато ни се иска,

защо ли не живеем,

когато в нас напира

желанието за живот?

Защо не сме щастливи,

когато слънцето

тъй нежно

ни затопля с лъчите си

приветливи?

Защо ли раните ни

от мъки преживени

ни стягат в най-неподходящия

момент?

Въпроси толкова,

а отговори малко,

животът си мълчи

безропотно

и следва своя път

и своята посока.

Сълзите си текат

и те безмълвно

и само тропотът

на клапата сърдечна

ни  повтаря своя зов

любов ли, любов ли, любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ая Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...