Любов
ЛЮБОВ
Защо да не умираме,
когато ни се иска,
защо ли не живеем,
когато в нас напира
желанието за живот?
Защо не сме щастливи,
когато слънцето
тъй нежно
ни затопля с лъчите си
приветливи?
Защо ли раните ни
от мъки преживени
ни стягат в най-неподходящия
момент?
Въпроси толкова,
а отговори малко,
животът си мълчи
безропотно
и следва своя път
и своята посока.
Сълзите си текат
и те безмълвно
и само тропотът
на клапата сърдечна
ни повтаря своя зов
любов ли, любов ли, любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ая Цонева Всички права запазени
