Любов
ЛЮБОВ
Защо да не умираме,
когато ни се иска,
защо ли не живеем,
когато в нас напира
желанието за живот?
Защо не сме щастливи,
когато слънцето
тъй нежно
ни затопля с лъчите си
приветливи?
Защо ли раните ни
от мъки преживени
ни стягат в най-неподходящия
момент?
Въпроси толкова,
а отговори малко,
животът си мълчи
безропотно
и следва своя път
и своята посока.
Сълзите си текат
и те безмълвно
и само тропотът
на клапата сърдечна
ни повтаря своя зов
любов ли, любов ли, любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ая Цонева Все права защищены
