Feb 21, 2008, 3:40 PM

Любов 

  Poetry » Love
795 0 5
 

ЛЮБОВ

Защо да не умираме,

когато ни се иска,

защо ли не живеем,

когато в нас напира

желанието за живот?

Защо не сме щастливи,

когато слънцето

тъй нежно

ни затопля с лъчите си

приветливи?

Защо ли раните ни

от мъки преживени

ни стягат в най-неподходящия

момент?

Въпроси толкова,

а отговори малко,

животът си мълчи

безропотно

и следва своя път

и своята посока.

Сълзите си текат

и те безмълвно

и само тропотът

на клапата сърдечна

ни  повтаря своя зов

любов ли, любов ли, любов...

© Ая Цонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??