Аската (Ая Цонева) Аската (Ая Цонева)
75
Feb 21, 2008, 3:40 PM

Любов

  Poetry » Love
1.1K 0 5
 

ЛЮБОВ

Защо да не умираме,

когато ни се иска,

защо ли не живеем,

когато в нас напира

желанието за живот?

Защо не сме щастливи,

когато слънцето

тъй нежно

ни затопля с лъчите си

приветливи?

Защо ли раните ни

от мъки преживени

ни стягат в най-неподходящия

момент?

Въпроси толкова,

а отговори малко,

животът си мълчи

безропотно

и следва своя път

и своята посока.

Сълзите си текат

и те безмълвно

и само тропотът

на клапата сърдечна

ни  повтаря своя зов

любов ли, любов ли, любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая Цонева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0