Аската (Ая Цонева) Аската (Ая Цонева)
75
Feb 21, 2008, 3:40 PM

Любов

  Poetry » Love
1.1K 0 5
 

ЛЮБОВ

Защо да не умираме,

когато ни се иска,

защо ли не живеем,

когато в нас напира

желанието за живот?

Защо не сме щастливи,

когато слънцето

тъй нежно

ни затопля с лъчите си

приветливи?

Защо ли раните ни

от мъки преживени

ни стягат в най-неподходящия

момент?

Въпроси толкова,

а отговори малко,

животът си мълчи

безропотно

и следва своя път

и своята посока.

Сълзите си текат

и те безмълвно

и само тропотът

на клапата сърдечна

ни  повтаря своя зов

любов ли, любов ли, любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая Цонева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0