10 jun 2005, 23:54

Любов

  Poesía
988 0 0
Любов,защо си тъй жестока?
Защо засаждаш мъка във сърцата?
Вървиме често ние без посока
и в сълзи къпят се лицата.

Какво си всъщност ти,любов?
Заблуда нежна за сърцата?
Често пътят е така суров,
игра безкрайна за душата.

Събираш и разделяш хора.
Срещаш влюбени очи,
ала не чувстваш ли умора
да търгуваш с тез души?

Ти си сила тъй голяма.
Ти си всичко в тоз живот.
Не бъди в живота драма.
За теб се бориме до гроб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...