Jun 10, 2005, 11:54 PM

Любов

  Poetry
987 0 0
Любов,защо си тъй жестока?
Защо засаждаш мъка във сърцата?
Вървиме често ние без посока
и в сълзи къпят се лицата.

Какво си всъщност ти,любов?
Заблуда нежна за сърцата?
Често пътят е така суров,
игра безкрайна за душата.

Събираш и разделяш хора.
Срещаш влюбени очи,
ала не чувстваш ли умора
да търгуваш с тез души?

Ти си сила тъй голяма.
Ти си всичко в тоз живот.
Не бъди в живота драма.
За теб се бориме до гроб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...