10 июн. 2005 г., 23:54

Любов

991 0 0
Любов,защо си тъй жестока?
Защо засаждаш мъка във сърцата?
Вървиме често ние без посока
и в сълзи къпят се лицата.

Какво си всъщност ти,любов?
Заблуда нежна за сърцата?
Често пътят е така суров,
игра безкрайна за душата.

Събираш и разделяш хора.
Срещаш влюбени очи,
ала не чувстваш ли умора
да търгуваш с тез души?

Ти си сила тъй голяма.
Ти си всичко в тоз живот.
Не бъди в живота драма.
За теб се бориме до гроб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...