10 июн. 2005 г., 23:54

Любов

989 0 0
Любов,защо си тъй жестока?
Защо засаждаш мъка във сърцата?
Вървиме често ние без посока
и в сълзи къпят се лицата.

Какво си всъщност ти,любов?
Заблуда нежна за сърцата?
Често пътят е така суров,
игра безкрайна за душата.

Събираш и разделяш хора.
Срещаш влюбени очи,
ала не чувстваш ли умора
да търгуваш с тез души?

Ти си сила тъй голяма.
Ти си всичко в тоз живот.
Не бъди в живота драма.
За теб се бориме до гроб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...