4 abr 2006, 19:07

Любов

  Poesía
913 0 13

Такава исках те за мен,
истинска,неустоима!
Да дойдеш, като късно лято
богато и узряло.
Като пшеничен стрък 
светъл ,ронещ се.
И както дъжд във късно лято
пороен се разплисква.
И както гръмотевица
 оглася с вик небето,
такава исках те любов...
С години чаках
своето късно лято.
Любов от обич наедряла
като рубинен грозд,
разливащ аромат опияняващ.
Любов в мен стих посяла
довяла песен нежна
на слънчева надежда.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...