4 abr 2006, 19:07

Любов

  Poesía
911 0 13

Такава исках те за мен,
истинска,неустоима!
Да дойдеш, като късно лято
богато и узряло.
Като пшеничен стрък 
светъл ,ронещ се.
И както дъжд във късно лято
пороен се разплисква.
И както гръмотевица
 оглася с вик небето,
такава исках те любов...
С години чаках
своето късно лято.
Любов от обич наедряла
като рубинен грозд,
разливащ аромат опияняващ.
Любов в мен стих посяла
довяла песен нежна
на слънчева надежда.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...