Любов

7 nov 2012, 22:45

Poesía » De amor

908 0 2

Изгубих се, а мислех, че съм силна,

че мога всичко сама да разреша,

забравих, всъщност, колко съм ранима

и колко много ме боли от това.

Лъжех себе си, лъжех и другите,

че съм самодостатъчна и мога

да премина милион препятствия

и да съм още по-силна и сама.

Не вярвах, че някога и някъде,

изчезнала сред шум и суета,

сломена твоя поглед ще търся,

за да избягам от смъртта.

Мразя се за тази своя слабост,

уж силна съм, а ето ме сега,

треперя като лист изгубен

и чакам да ме погледнеш пак.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.