Изгубих се, а мислех, че съм силна,
че мога всичко сама да разреша,
забравих, всъщност, колко съм ранима
и колко много ме боли от това.
Лъжех себе си, лъжех и другите,
че съм самодостатъчна и мога
да премина милион препятствия
и да съм още по-силна и сама.
Не вярвах, че някога и някъде,
изчезнала сред шум и суета,
сломена твоя поглед ще търся,
за да избягам от смъртта.
Мразя се за тази своя слабост,
уж силна съм, а ето ме сега,
треперя като лист изгубен
и чакам да ме погледнеш пак.
© Айше Рубева All rights reserved.