7.11.2012 г., 22:45

Любов

1.2K 0 2

Изгубих се, а мислех, че съм силна,

че мога всичко сама да разреша,

забравих, всъщност, колко съм ранима

и колко много ме боли от това.

 

Лъжех себе си, лъжех и другите,

че съм самодостатъчна и мога

да премина милион препятствия

и да съм още по-силна и сама.

 

Не вярвах, че някога и някъде,

изчезнала сред шум и суета,

сломена твоя поглед ще търся,

за да избягам от смъртта.

 

Мразя се за тази своя слабост,

уж силна съм, а ето ме сега,

треперя като лист изгубен

и чакам да ме погледнеш пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айше Рубева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...