7.11.2012 г., 22:45

Любов

1.2K 0 2

Изгубих се, а мислех, че съм силна,

че мога всичко сама да разреша,

забравих, всъщност, колко съм ранима

и колко много ме боли от това.

 

Лъжех себе си, лъжех и другите,

че съм самодостатъчна и мога

да премина милион препятствия

и да съм още по-силна и сама.

 

Не вярвах, че някога и някъде,

изчезнала сред шум и суета,

сломена твоя поглед ще търся,

за да избягам от смъртта.

 

Мразя се за тази своя слабост,

уж силна съм, а ето ме сега,

треперя като лист изгубен

и чакам да ме погледнеш пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айше Рубева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...