Порязан от лошото боравене с любов,

сред цветя изсъхнали в омраза засадени.

С лъжлива музика и артистизъм неприкрит.

Прикрити жестове, усмихнатост превзета.

Показност на бледи чувства с пресилена гримаса.

Любов към вещи и предмети – любов безплодна.

Не душевен мир, а вулканична маса.

Не привързаност, а чиста сметка – счетоводна.

Парад на премислена свенливост.

Топлина от незапалено огнище,

превърнало се в от изтлели въглени бунище.

Откат от намален заряд от чувства,

встрани изстреляни, но със посока прeднамерена,

привидно вяла.

Заблуда от искрености изтъкана.

Един приправен образ на преданост.

За живот в безчувственост покана.

Привързаност така и недоказана.

Път, по който маршируват сенки от привикнали тела,

нали сме още заедно, леглото си делим.

Ти се чувстваш разгадана,

но е страшно да оставиш своето укритие.

Танцуваш – въртележка, сред потъпкани цветя,

така не може да застанем очи в очи. Тъпчеш още.

Поставям ти отлична бележка – дяволски добра.

После ме прегръщаш и скриваш поглед под брадата ми.

С устни изкупуваш неискрените мисли – подлостта.

Източваш нежност; претъпяваш сетивата ми.

Истината е безмислена, с пръсти я зачеркваш по кожата ми;

молиш да наречем я „табу”, да я прекръстим,

да я охулим като нещо остаряло,

демоде във бяло.

А аз навлякъл съм своята жилетка против лъжи,

слушам ги като прилежен ученик, със интерес;

моля те захласнато: и още ми кажи,

подсладени с целувки се понасят.

Явно ми личи.

С усмивки ги поднасяш като сервитьорка -

продаваш ги. Свободно, почти безплатно,

цената е интимната ни тайна. А после –

обещавам ти подарък –

голям, едновременно и малък.