13 февр. 2011 г., 21:02

Любов

990 0 3

Порязан от лошото боравене с любов,

сред цветя изсъхнали в омраза засадени.

С лъжлива музика и артистизъм неприкрит.

Прикрити жестове, усмихнатост превзета.

Показност на бледи чувства с пресилена гримаса.

Любов към вещи и предмети – любов безплодна.

Не душевен мир, а вулканична маса.

Не привързаност, а чиста сметка – счетоводна.

Парад на премислена свенливост.

Топлина от незапалено огнище,

превърнало се в от изтлели въглени бунище.

Откат от намален заряд от чувства,

встрани изстреляни, но със посока прeднамерена,

привидно вяла.

Заблуда от искрености изтъкана.

Един приправен образ на преданост.

За живот в безчувственост покана.

Привързаност така и недоказана.

Път, по който маршируват сенки от привикнали тела,

нали сме още заедно, леглото си делим.

Ти се чувстваш разгадана,

но е страшно да оставиш своето укритие.

Танцуваш – въртележка, сред потъпкани цветя,

така не може да застанем очи в очи. Тъпчеш още.

Поставям ти отлична бележка – дяволски добра.

После ме прегръщаш и скриваш поглед под брадата ми.

С устни изкупуваш неискрените мисли – подлостта.

Източваш нежност; претъпяваш сетивата ми.

Истината е безмислена, с пръсти я зачеркваш по кожата ми;

молиш да наречем я „табу”, да я прекръстим,

да я охулим като нещо остаряло,

демоде във бяло.

А аз навлякъл съм своята жилетка против лъжи,

слушам ги като прилежен ученик, със интерес;

моля те захласнато: и още ми кажи,

подсладени с целувки се понасят.

Явно ми личи.

С усмивки ги поднасяш като сервитьорка -

продаваш ги. Свободно, почти безплатно,

цената е интимната ни тайна. А после –

обещавам ти подарък –

голям, едновременно и малък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...