Любов
Порязан от лошото боравене с любов,
сред цветя изсъхнали в омраза засадени.
С лъжлива музика и артистизъм неприкрит.
Прикрити жестове, усмихнатост превзета.
Показност на бледи чувства с пресилена гримаса.
Любов към вещи и предмети – любов безплодна.
Не душевен мир, а вулканична маса.
Не привързаност, а чиста сметка – счетоводна.
Парад на премислена свенливост.
Топлина от незапалено огнище,
превърнало се в от изтлели въглени бунище.
Откат от намален заряд от чувства,
встрани изстреляни, но със посока прeднамерена,
привидно вяла.
Заблуда от искрености изтъкана.
Един приправен образ на преданост.
За живот в безчувственост покана.
Привързаност така и недоказана.
Път, по който маршируват сенки от привикнали тела,
нали сме още заедно, леглото си делим.
Ти се чувстваш разгадана,
но е страшно да оставиш своето укритие.
Танцуваш – въртележка, сред потъпкани цветя,
така не може да застанем очи в очи. Тъпчеш още.
Поставям ти отлична бележка – дяволски добра.
После ме прегръщаш и скриваш поглед под брадата ми.
С устни изкупуваш неискрените мисли – подлостта.
Източваш нежност; претъпяваш сетивата ми.
Истината е безмислена, с пръсти я зачеркваш по кожата ми;
молиш да наречем я „табу”, да я прекръстим,
да я охулим като нещо остаряло,
демоде във бяло.
А аз навлякъл съм своята жилетка против лъжи,
слушам ги като прилежен ученик, със интерес;
моля те захласнато: и още ми кажи,
подсладени с целувки се понасят.
Явно ми личи.
С усмивки ги поднасяш като сервитьорка -
продаваш ги. Свободно, почти безплатно,
цената е интимната ни тайна. А после –
обещавам ти подарък –
голям, едновременно и малък.
© Стоян All rights reserved.
