5 feb 2019, 23:36

Любов

919 0 1

Любовта си отиде,

с нея и ти си тръгна,

всяко мое чувство си разотиде,

за сбогом дори не ме прегърна..

 

Остави ме като най-големия самотник,

а какво толкова направих,

чувствата ми са събрани като някой сборник,

но какво е любов вече забравих...

 

Не трябваше да си тръгваш,

може би от теб имам нужда,

не трябваше сърцето ми да изтръгваш,

сега всяка ме прокужда...

 

Но знай, че винаги ще мисля за теб,

без значение къде си,

не знам дали ще продължа напред,

защото всичко ми беше ти 

Е. П.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Павлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...