5.02.2019 г., 23:36

Любов

923 0 1

Любовта си отиде,

с нея и ти си тръгна,

всяко мое чувство си разотиде,

за сбогом дори не ме прегърна..

 

Остави ме като най-големия самотник,

а какво толкова направих,

чувствата ми са събрани като някой сборник,

но какво е любов вече забравих...

 

Не трябваше да си тръгваш,

може би от теб имам нужда,

не трябваше сърцето ми да изтръгваш,

сега всяка ме прокужда...

 

Но знай, че винаги ще мисля за теб,

без значение къде си,

не знам дали ще продължа напред,

защото всичко ми беше ти 

Е. П.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Павлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...