5.02.2019 г., 23:36

Любов

912 0 1

Любовта си отиде,

с нея и ти си тръгна,

всяко мое чувство си разотиде,

за сбогом дори не ме прегърна..

 

Остави ме като най-големия самотник,

а какво толкова направих,

чувствата ми са събрани като някой сборник,

но какво е любов вече забравих...

 

Не трябваше да си тръгваш,

може би от теб имам нужда,

не трябваше сърцето ми да изтръгваш,

сега всяка ме прокужда...

 

Но знай, че винаги ще мисля за теб,

без значение къде си,

не знам дали ще продължа напред,

защото всичко ми беше ти 

Е. П.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Павлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...