5 февр. 2019 г., 23:36

Любов

918 0 1

Любовта си отиде,

с нея и ти си тръгна,

всяко мое чувство си разотиде,

за сбогом дори не ме прегърна..

 

Остави ме като най-големия самотник,

а какво толкова направих,

чувствата ми са събрани като някой сборник,

но какво е любов вече забравих...

 

Не трябваше да си тръгваш,

може би от теб имам нужда,

не трябваше сърцето ми да изтръгваш,

сега всяка ме прокужда...

 

Но знай, че винаги ще мисля за теб,

без значение къде си,

не знам дали ще продължа напред,

защото всичко ми беше ти 

Е. П.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Павлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...