Feb 5, 2019, 11:36 PM

Любов

  Poetry » Love
922 0 1

Любовта си отиде,

с нея и ти си тръгна,

всяко мое чувство си разотиде,

за сбогом дори не ме прегърна..

 

Остави ме като най-големия самотник,

а какво толкова направих,

чувствата ми са събрани като някой сборник,

но какво е любов вече забравих...

 

Не трябваше да си тръгваш,

може би от теб имам нужда,

не трябваше сърцето ми да изтръгваш,

сега всяка ме прокужда...

 

Но знай, че винаги ще мисля за теб,

без значение къде си,

не знам дали ще продължа напред,

защото всичко ми беше ти 

Е. П.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Павлов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...