24 feb 2016, 21:04

Любов

688 0 2

                                                       Любов

 

Ех, любов ,любов прекрасна,

понякога силна, понякога страстна.

Любов красива, любов желана,

каква беше а каква стана.

 

Ти беше Любов земна, реална,

а се превърна във виртуална.

Любов,ч уство прекрасно между двама,

мъж и жена с Любов голяма.

 

Това е разбира се нещо реално,

част от Живота е чувството специално.

Да тръпнеш в очакване на човека любим,

един момент прекрасен, незаменим.

 

Някои пък срещат се виртуално,

модерно, бързо, евтино и нереално.

Без живата връзка между двама не става,

а преди бе в дискотека а някога и на забава.

 

Как ще припламне искрицата на Любовта,

като всички са любими в Интернет Сега.

 

Тя красива, умна, млада със сини очи,

а той атлет, красив и млад. Така се определят там. Нали?

Играят си с Любовта, а тя е чувство чисто, силно,

използват я, третират я и я поливат обилно.

 

Няма ли я Любовта в сърцето,

това не е Любов, а друго нещо.

Привличане и тръпка да има

между момиче и момчето,

да не могат един без друг

чуство вдъхновяващо и горещо!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • "Ти беше Любов земна, реална,
    а се превърна във виртуална."
    За съжаление живеем във времето на "заместителите". Нормалното общуване го заместихме с виртуално и въобще все повече нормални неща ги заместваме с какво ли не.
    Хубаво си го написал! Браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...