30 dic 2011, 19:44

Любов

939 0 0

Не е онази, която разсича като с остър нож.

Нито онази, която барабани в раната,

или коварно ни стиска за гърлото.

Винаги е бодежът в жлъчката от камъка, наслоен през годините

и превръща в цвете любимо

растящия от пукнатините му кактус.

Боли ни отвътре от красотата на бодлите,

приласкани върху гърдите.

Изсушава млякото,

за да заплаче по-късно с хладните сълзи на копнежа.

Другарува с нещастието,

храни се със смъртта,

хапе си устните притеснено

и вместо гланц, слага си хлорофил,

за да се скрие зад липсата на  утеха.

Кърви.

Убива доживотно.

Присъда е.

Раирано ранима.

Нечия...

окова!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...