Любов

27 ago 2017, 0:35

Poesía » De amor

330 2 4

ЛЮБОВ

Ако нявга мога да избирам

Как да си отиде Любовта

Дори от болка да умирам

Внезапно искам да се разделя

Усетя ли зрънце измяна

Нищожно чувство на тъга

Сърцето ми ако обхване

Ще подаря аз твойта свобода

Не искам пристъпи, агония

Не мога да ги понеса

Душата си в съмнения

Сама едвали ще спася

И ако някой ден открия

На краят първият сигнал

Аз искам да го разпозная

И да си тръгна в светлина

Не искам мислите разяждащи

Да дъвчат злобно мойта плът

Не искам и очи попарени

Да търсят в твоите Любов...

Защото Любовта е сила

Лъчиста, ведра във зората

Внезапна като прилив

Убийствено е да я чакаш...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Violet_86 (Виолета)

2017-08-27T10:15:42+03:00

Съгласна съм,Весе. Точно така трябва да си отиде. Прекрасен стих и много смислен.
Поздрави 💖
rocker (Велин)

2017-08-27T08:44:18+03:00

Дааа, любовта е чиста, непорочна и такава трябва да си остане. В нея няма място за друго. А очакването винаги води до разочарование. Любовта се усеща със сърце, краят ѝ - също. Пораждаш много мисли с този стих, Веси.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-08-27T08:11:12+03:00

Убийствено за нея е да се съмняаш и търсиш подобни сигнали! Сама ще я предизвикаш да си тръгне.
Plevel (Силвия Илиева)

2017-08-27T00:42:06+03:00

Страхотно, изпитах пълна наслада, след прочита!