Vessymark (Весела Маркова) Vessymark (Весела Маркова)
24 130
Aug 27, 2017, 12:35 AM

Любов

  Poetry » Love
510 2 4

ЛЮБОВ

 

Ако нявга мога да избирам

Как да си отиде Любовта

Дори от болка да умирам 

Внезапно искам да се разделя

Усетя ли зрънце измяна

Нищожно чувство на тъга

Сърцето ми ако обхване

Ще подаря аз твойта свобода

Не искам пристъпи, агония

Не мога да ги понеса 

Душата си в съмнения

Сама едвали ще спася

И ако някой ден открия

На краят първият сигнал

Аз искам да го разпозная

И да си тръгна в светлина 

Не искам мислите разяждащи

Да дъвчат злобно мойта плът

Не искам и очи попарени

Да търсят в твоите Любов...

Защото Любовта е сила

Лъчиста, ведра във зората

Внезапна като прилив

Убийствено е да я чакаш...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    Съгласна съм,Весе. Точно така трябва да си отиде. Прекрасен стих и много смислен.
    Поздрави 💖
  • rocker (Велин)
    rocker (Велин)
    Дааа, любовта е чиста, непорочна и такава трябва да си остане. В нея няма място за друго. А очакването винаги води до разочарование. Любовта се усеща със сърце, краят ѝ - също. Пораждаш много мисли с този стих, Веси.
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Убийствено за нея е да се съмняаш и търсиш подобни сигнали! Сама ще я предизвикаш да си тръгне.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    Страхотно, изпитах пълна наслада, след прочита!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0