Любов

Цвети.1
45 50

26 sept 2018, 23:06

Poesía » De amor

1180 2 2

Любов, навсякъде си ти,

луната, звездите,

дори в на слънцето лъчите!

Всичко си ти, в красивото цвете в реката,

навсякъде си на земята!

А сърцето, то тупти не спира,

жадно за трепети копнежи,

иска от любов да извира,

да усеща бурните ехтежи!

А залезът, отразен в морето,

съблича се от своя блясък,

морето бурно, погалва жадното ми тяло, вълните блъскат го с нежен тласък!

Роклята ми бяла, мокра и прозира,

без нея пак ще бъда цяла,

а тялото ми за любов напира!

Да сме двама, да се любим,

аз отдадена на силното ти тяло,

и в луната ний да се изгубим,

вплетени в едно цяло!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Петър1 (Петър Димитров)

2018-10-09T06:44:47+03:00

Съгласен съм с Лия!
Представих си тази жива картина:
"Роклята ми бяла, мокра и прозира,

без нея пак ще бъда цяла,

а тялото ми за любов напира!"
Поздрави.
LiaNik (И.К.)

2018-09-27T11:22:43+03:00

Еха, време беше и дамите да се"разкрепостят" с тази любов. Надявам се да ни поднасяш все такива живи картини в рими и даже още по- добри. Пожелавам ти го от сърце! Поздрави,Цвети.1.!