Sep 26, 2018, 11:06 PM

Любов 

  Poetry » Love
1010 2 2

Любов, навсякъде си ти,

луната, звездите,

дори в на слънцето лъчите! 

 

Всичко си ти, в красивото цвете в реката,

навсякъде си на земята!

 

А сърцето, то тупти не спира,

жадно за трепети копнежи,

иска от любов да извира,

да усеща бурните ехтежи!

 

А залезът, отразен в морето,

съблича се от своя блясък,

морето бурно, погалва жадното ми тяло, вълните блъскат го с нежен тласък! 

 

Роклята ми бяла, мокра и прозира, 

без нея пак ще бъда цяла,

а тялото ми за любов напира!

 

Да сме двама, да се любим,

аз отдадена на силното ти тяло,

и в луната ний да се изгубим,

вплетени в едно цяло!

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съгласен съм с Лия!
    Представих си тази жива картина:
    "Роклята ми бяла, мокра и прозира,

    без нея пак ще бъда цяла,

    а тялото ми за любов напира!"
    Поздрави.
  • Еха, време беше и дамите да се"разкрепостят" с тази любов. Надявам се да ни поднасяш все такива живи картини в рими и даже още по- добри. Пожелавам ти го от сърце! Поздрави,Цвети.1.!
Random works
: ??:??