22 nov 2006, 20:56

Любов

  Poesía
1.3K 0 3
    Навън е студено вятърът блъска врати и прозорци
    буря се задава в небето но не само в небето а и в сърцето ми.
    Сякаш следващата светкавица ще покаже пътя ми но тя все не идва.
    Следващия гръм сякаш е гласът ти който копнея да чуя и
    следващата капка дъжд са сълзите ми
    които никога не ще стихнат.
    Черни облаци надвиснаха над мен и на сърцето ми.
    Сякаш вятърът ми шепне големата любов която 
    имахме  и никога не ще имаме.
    Капките сякаш ми пеят прощална песен.
    Бурята никога не ще спре не и бурята в сърцето ми.
    Вятърът вечно ще ми шепне за голямата ни любов.
    Капките никога не ще стихнат както сълзите ми
    и светкавицата никога не ще угрее пътя ми. 
    В сърцето ми ще има вечна буря!
   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боза Бозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...