22 nov 2006, 20:56

Любов

  Poesía
1.3K 0 3
    Навън е студено вятърът блъска врати и прозорци
    буря се задава в небето но не само в небето а и в сърцето ми.
    Сякаш следващата светкавица ще покаже пътя ми но тя все не идва.
    Следващия гръм сякаш е гласът ти който копнея да чуя и
    следващата капка дъжд са сълзите ми
    които никога не ще стихнат.
    Черни облаци надвиснаха над мен и на сърцето ми.
    Сякаш вятърът ми шепне големата любов която 
    имахме  и никога не ще имаме.
    Капките сякаш ми пеят прощална песен.
    Бурята никога не ще спре не и бурята в сърцето ми.
    Вятърът вечно ще ми шепне за голямата ни любов.
    Капките никога не ще стихнат както сълзите ми
    и светкавицата никога не ще угрее пътя ми. 
    В сърцето ми ще има вечна буря!
   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боза Бозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...