Nov 22, 2006, 8:56 PM

Любов

  Poetry
1.3K 0 3
    Навън е студено вятърът блъска врати и прозорци
    буря се задава в небето но не само в небето а и в сърцето ми.
    Сякаш следващата светкавица ще покаже пътя ми но тя все не идва.
    Следващия гръм сякаш е гласът ти който копнея да чуя и
    следващата капка дъжд са сълзите ми
    които никога не ще стихнат.
    Черни облаци надвиснаха над мен и на сърцето ми.
    Сякаш вятърът ми шепне големата любов която 
    имахме  и никога не ще имаме.
    Капките сякаш ми пеят прощална песен.
    Бурята никога не ще спре не и бурята в сърцето ми.
    Вятърът вечно ще ми шепне за голямата ни любов.
    Капките никога не ще стихнат както сълзите ми
    и светкавицата никога не ще угрее пътя ми. 
    В сърцето ми ще има вечна буря!
   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боза Бозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...