Nov 22, 2006, 8:56 PM

Любов

  Poetry
1.3K 0 3
    Навън е студено вятърът блъска врати и прозорци
    буря се задава в небето но не само в небето а и в сърцето ми.
    Сякаш следващата светкавица ще покаже пътя ми но тя все не идва.
    Следващия гръм сякаш е гласът ти който копнея да чуя и
    следващата капка дъжд са сълзите ми
    които никога не ще стихнат.
    Черни облаци надвиснаха над мен и на сърцето ми.
    Сякаш вятърът ми шепне големата любов която 
    имахме  и никога не ще имаме.
    Капките сякаш ми пеят прощална песен.
    Бурята никога не ще спре не и бурята в сърцето ми.
    Вятърът вечно ще ми шепне за голямата ни любов.
    Капките никога не ще стихнат както сълзите ми
    и светкавицата никога не ще угрее пътя ми. 
    В сърцето ми ще има вечна буря!
   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боза Бозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...