16 feb 2013, 16:39

Любов

  Poesía
1.1K 0 12

Защото никога не каза „спри".

Защото винаги си ме подкрепял.

Дори и в невъзможните мечти.

Подобно светлина за слепия.

 

Защото винаги до мен си бил.

Дори и в нереалното. И в невъзможното.

Дори когато се отричам. И боли.

Дори когато любовта ми е жестока.

 

А  любовта е сливане на светове.

Аз само с теб съм цяла.

Защото ти ми даваш вяра и криле,

на теб се вричам със душа и тяло!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...