Feb 16, 2013, 4:39 PM

Любов

  Poetry
1.1K 0 12

Защото никога не каза „спри".

Защото винаги си ме подкрепял.

Дори и в невъзможните мечти.

Подобно светлина за слепия.

 

Защото винаги до мен си бил.

Дори и в нереалното. И в невъзможното.

Дори когато се отричам. И боли.

Дори когато любовта ми е жестока.

 

А  любовта е сливане на светове.

Аз само с теб съм цяла.

Защото ти ми даваш вяра и криле,

на теб се вричам със душа и тяло!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...