selena-crystal (Ивайла Славова)
27 17
22 dic 2010, 22:46

Любов е да раздаваш 

  Poesía » De amor
1445 0 4

“Любов е да раздаваш себе си без жал

и мигом да забравяш кому какво си дал.”

Анализът показва друго –

щом се влюбиш в някой лудо,

сърцето ти превръща се в жарава,

а после – само пепелта остава...

И дълго въглените тлеят,

умът ти в плен е на тъгата,

светът – изгубил прелестта си свята...

... защото... отсреща никого си нямал,

а душата си докрай раздавал.

И вместо чувствата ти да са оценени,

защото са били реални,

възникнали от космоса, фатално

обсебили живота ти докрай...

ритник жесток ти получаваш -

със калните ботуши през съдбата ти

тоз някой минал е... по-лошо,

използвал обичта ти безгранична,

за да получи какво?!? - един Господ само знай...

Е, нека него този Господ го спасява...

А ти... ще продължиш все тъй да се раздаваш,

защото имаш какво да подаряваш!!!

 

17.12.2009

© Ивайла Славова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви на всички за добрите и окуражаващи думи! Чудесен подарък за Новата 2011 година!!!
  • "Ако щастието и мъката са сестри, ако с едното заплащаш другото-то бедняк е този, който истински не е обичал и в огъня за нея той не е горял..."
    Мисля че си по-богата.
  • Да, любов е да се раздаваш, но без да очакваш нищо насреща, а когато получаваш, да бъде с благодарност!
    Но разбира се ние сме хора и обичайки искаме , да бъдем и обичани, и жадуваме за топлинката на две две протегнати длани да ни докоснат!
    Харесах стиха ти,Ивайла!
    Бъди щастлива!
  • Бедно е сърцето, когато остане само пепел, дваж по-бедно, когато не е горяло! Страхотен стих, поздравления!
Propuestas
: ??:??