Любов е да раздаваш
“Любов е да раздаваш себе си без жал
и мигом да забравяш кому какво си дал.”
Анализът показва друго –
щом се влюбиш в някой лудо,
сърцето ти превръща се в жарава,
а после – само пепелта остава...
И дълго въглените тлеят,
умът ти в плен е на тъгата,
светът – изгубил прелестта си свята...
... защото... отсреща никого си нямал,
а душата си докрай раздавал.
И вместо чувствата ти да са оценени,
защото са били реални,
възникнали от космоса, фатално
обсебили живота ти докрай...
ритник жесток ти получаваш -
със калните ботуши през съдбата ти
тоз някой минал е... по-лошо,
използвал обичта ти безгранична,
за да получи какво?!? - един Господ само знай...
Е, нека него този Господ го спасява...
А ти... ще продължиш все тъй да се раздаваш,
защото имаш какво да подаряваш!!!
17.12.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайла Славова Всички права запазени
