Любов е да раздаваш
“Любов е да раздаваш себе си без жал
и мигом да забравяш кому какво си дал.”
Анализът показва друго –
щом се влюбиш в някой лудо,
сърцето ти превръща се в жарава,
а после – само пепелта остава...
И дълго въглените тлеят,
умът ти в плен е на тъгата,
светът – изгубил прелестта си свята...
... защото... отсреща никого си нямал,
а душата си докрай раздавал.
И вместо чувствата ти да са оценени,
защото са били реални,
възникнали от космоса, фатално
обсебили живота ти докрай...
ритник жесток ти получаваш -
със калните ботуши през съдбата ти
тоз някой минал е... по-лошо,
използвал обичта ти безгранична,
за да получи какво?!? - един Господ само знай...
Е, нека него този Господ го спасява...
А ти... ще продължиш все тъй да се раздаваш,
защото имаш какво да подаряваш!!!
17.12.2009
© Ивайла Славова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви на всички за добрите и окуражаващи думи! Чудесен подарък за Новата 2011 година!!!
-
"Ако щастието и мъката са сестри, ако с едното заплащаш другото-то бедняк е този, който истински не е обичал и в огъня за нея той не е горял..."
Мисля че си по-богата. -
Да, любов е да се раздаваш, но без да очакваш нищо насреща, а когато получаваш, да бъде с благодарност!
Но разбира се ние сме хора и обичайки искаме , да бъдем и обичани, и жадуваме за топлинката на две две протегнати длани да ни докоснат!
Харесах стиха ти,Ивайла!
Бъди щастлива! -
Бедно е сърцето, когато остане само пепел, дваж по-бедно, когато не е горяло! Страхотен стих, поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
