15 dic 2013, 21:50  

Любов е мойто име

  Poesía
696 1 15

Ти мислиш, че съм още лош.
Но чувствам се почти разлистен.
И казваш ми "да спиш във кош".
"В съня си ще намериш пристан".

 

Нанесох се под твой покров.
Предишното сега си спомних.
А болката потъна в ров.
Във нощите аз бях бездомник.

 

И сливах се със зъл апаш.
Във огъня на всяка клада.
Пък пътят ми е бил мираж.
Над бездните така съм сядал.

 

Оставих ти следи от кръв.
Сред почерка на бяла зима.
Сърцето ми е топъл дъх.
Да! "Любов" е мойто име!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Санвали!
  • Поздрав, Васил! Хубаво е да си любов!
  • Благодаря ти, Жени!
  • Много ми хареса...много!
  • И аз ти благодаря, Елена! Весели празници и на теб!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....