Защо от мене бягаш,
в какво се провиних.
Обич само давах
и пишех стих след стих.
Грехът в мен видя го,
забрави любовта.
Страхът в тебе влезе,
помръкна радостта.
Бог любов раздава,
защо не го разбра?
Къде пак прочете
отново за греха.
Нима сега щастлив си,
няма да грешиш.
Но и в очи зелени
няма да трептиш.
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados