Защо от мене бягаш,
в какво се провиних.
Обич само давах
и пишех стих след стих.
Грехът в мен видя го,
забрави любовта.
Страхът в тебе влезе,
помръкна радостта.
Бог любов раздава,
защо не го разбра?
Къде пак прочете
отново за греха.
Нима сега щастлив си,
няма да грешиш.
Но и в очи зелени
няма да трептиш.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
