Защо от мене бягаш,
в какво се провиних.
Обич само давах
и пишех стих след стих.
Грехът в мен видя го,
забрави любовта.
Страхът в тебе влезе,
помръкна радостта.
Бог любов раздава,
защо не го разбра?
Къде пак прочете
отново за греха.
Нима сега щастлив си,
няма да грешиш.
Но и в очи зелени
няма да трептиш.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
