Колкото и да казвам,че те мразя,

все още в дълбините на сърцето си те пазя,

огънят на омразата лудо в мен гори,

и ме изпепелява без капка жал дори.

А може би това не е ненавист,

това е душата ми сломена,

от теб дълбоко наранена.

Всеки ден кълна и те проклинам,

да страдаш като мен те заклинам.

Но нещо в мен още те обича,

макар умът ми упорито да отрича,

любов и омраза безмилистно в мен се борят,

и бавно, но сигурно ме тровят.

Кое от двете другото ще пребори,

кое на другото път ще стори... се питам,

отговора и до днес не мога да открия,

тайната на тези две преплитащи се чувства

така и не успях да разкрия...