Колкото и да казвам,че те мразя,
все още в дълбините на сърцето си те пазя,
огънят на омразата лудо в мен гори,
и ме изпепелява без капка жал дори.
А може би това не е ненавист,
това е душата ми сломена,
от теб дълбоко наранена.
Всеки ден кълна и те проклинам,
да страдаш като мен те заклинам.
Но нещо в мен още те обича,
макар умът ми упорито да отрича,
любов и омраза безмилистно в мен се борят,
и бавно, но сигурно ме тровят.
Кое от двете другото ще пребори,
кое на другото път ще стори... се питам,
отговора и до днес не мога да открия,
тайната на тези две преплитащи се чувства
така и не успях да разкрия...
© Венета Все права защищены