С думи днес ще се опитам,
да ти опиша колко съм сама,
душата ми без тебе как се скита,
отчаяна в тъмнината на нощта.
Без тебе как се чувства празнотата,
сърцето ми болезнено тупти,
как "съседка" ми е самотата,
а другите "съседи" са сълзи.
Без тебе как изгубва смисъл
и също свойта красота,
остава пуста тъмна мисъл,
дали при нас я има любовта...
Но стига мислила съм за това,
при мене зная че си ти,
и знам че виждаш радоста,
в мойте две изстрадали очи.
Защото ти ми я донесе,
сълзите ми с нежност спря
и в небесата ме отнесе,
а болката в мен умря.
Защото ме накара да се влюбя
и ти да станеш смисъл на това,
да вярвам че не ще се губя,
защото аз и ти сме любовта.

На Бобчо с цялата си любов,сърце и душа!Обичам Те!