Nov 12, 2004, 11:57 AM

Любов и самота

  Poetry
1.6K 0 1
С думи днес ще се опитам,
да ти опиша колко съм сама,
душата ми без тебе как се скита,
отчаяна в тъмнината на нощта.
Без тебе как се чувства празнотата,
сърцето ми болезнено тупти,
как "съседка" ми е самотата,
а другите "съседи" са сълзи.
Без тебе как изгубва смисъл
и също свойта красота,
остава пуста тъмна мисъл,
дали при нас я има любовта...
Но стига мислила съм за това,
при мене зная че си ти,
и знам че виждаш радоста,
в мойте две изстрадали очи.
Защото ти ми я донесе,
сълзите ми с нежност спря
и в небесата ме отнесе,
а болката в мен умря.
Защото ме накара да се влюбя
и ти да станеш смисъл на това,
да вярвам че не ще се губя,
защото аз и ти сме любовта.

На Бобчо с цялата си любов,сърце и душа!Обичам Те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Adelina Петканова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...