Nov 12, 2004, 11:57 AM

Любов и самота

  Poetry
1.6K 0 1
С думи днес ще се опитам,
да ти опиша колко съм сама,
душата ми без тебе как се скита,
отчаяна в тъмнината на нощта.
Без тебе как се чувства празнотата,
сърцето ми болезнено тупти,
как "съседка" ми е самотата,
а другите "съседи" са сълзи.
Без тебе как изгубва смисъл
и също свойта красота,
остава пуста тъмна мисъл,
дали при нас я има любовта...
Но стига мислила съм за това,
при мене зная че си ти,
и знам че виждаш радоста,
в мойте две изстрадали очи.
Защото ти ми я донесе,
сълзите ми с нежност спря
и в небесата ме отнесе,
а болката в мен умря.
Защото ме накара да се влюбя
и ти да станеш смисъл на това,
да вярвам че не ще се губя,
защото аз и ти сме любовта.

На Бобчо с цялата си любов,сърце и душа!Обичам Те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Adelina Петканова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...