12.11.2004 г., 11:57

Любов и самота

1.6K 0 1
С думи днес ще се опитам,
да ти опиша колко съм сама,
душата ми без тебе как се скита,
отчаяна в тъмнината на нощта.
Без тебе как се чувства празнотата,
сърцето ми болезнено тупти,
как "съседка" ми е самотата,
а другите "съседи" са сълзи.
Без тебе как изгубва смисъл
и също свойта красота,
остава пуста тъмна мисъл,
дали при нас я има любовта...
Но стига мислила съм за това,
при мене зная че си ти,
и знам че виждаш радоста,
в мойте две изстрадали очи.
Защото ти ми я донесе,
сълзите ми с нежност спря
и в небесата ме отнесе,
а болката в мен умря.
Защото ме накара да се влюбя
и ти да станеш смисъл на това,
да вярвам че не ще се губя,
защото аз и ти сме любовта.

На Бобчо с цялата си любов,сърце и душа!Обичам Те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Adelina Петканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...