Ех, цял живот те търсех, моя мила,
надлъж и шир кръстосвах по Земята,
но твоя лик от мен си беше скрила
на влюбените двойки във сърцата!
Живеех аз с другарка – Самотата.
За мен мечта загадка си остана!
Ела, Любов! Подай ми ти ръката
и в моя стих ще бъдеш увенчана.
Ела, любов, ела, любов жарава!
Ела при мене пламенна, гореща.
Я виж там тази цъфнала дъбрава...
Красива е! Нали? Като за среща. ...