21 abr 2018, 23:34

Любов жарава

522 3 2

Ех, цял живот те търсех, моя мила,

надлъж и шир кръстосвах по Земята,

но твоя лик от мен си беше скрила

на влюбените двойки във сърцата!

 

Живеех аз с другарка – Самотата.

За мен мечта загадка си остана!

Ела, Любов! Подай ми ти ръката

и в моя стих ще бъдеш увенчана.

 

Ела, любов, ела, любов жарава!

Ела при мене пламенна, гореща.

Я виж там тази цъфнала дъбрава...

Красива е! Нали? Като за среща.

 

23,30 часа, 24 април 2015

 

("Октомврийски рози")

 

Иван Митов

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря на И.К. и Влади за хубавите коментари!
  • Браво! Скромно, хубаво написано, почувствано ...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...