Любов жарава
Ех, цял живот те търсех, моя мила,
надлъж и шир кръстосвах по Земята,
но твоя лик от мен си беше скрила
на влюбените двойки във сърцата!
Живеех аз с другарка – Самотата.
За мен мечта загадка си остана!
Ела, Любов! Подай ми ти ръката
и в моя стих ще бъдеш увенчана.
Ела, любов, ела, любов жарава!
Ела при мене пламенна, гореща.
Я виж там тази цъфнала дъбрава...
Красива е! Нали? Като за среща.
23,30 часа, 24 април 2015
("Октомврийски рози")
Иван Митов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
