Любов необяснима

Ти бе Слънцето в моето сърце,

момчето с най-топлите и любящи ръце!

И дъждът бе ти за цветето в мен,

без теб което вехне нощ и ден!

Ти ми даде всичко, от което имах нужда -

нежност, обич, а ти бях все още чужда!

 С теб преживях най-щастливите дни 

от живота си, прекаран в мигове самотни!

Вярвах сляпо в теб, бях наивна, 

че изпитваш към мен любов тъй дивна.

Може би от самотата уморена,

вкопчила се бях в надежда за промяна.

И се радвах, бях щастлива и засмяна!

Но внезапно сринаха се мечтите мои,

щом видях безразличие в очите твои.

Понякога в живота настъпва обрат,

който преобръща целия ни свят!

Остава само споменът горчив 

за времето, в което ти си бил щастлив!!!