21 сент. 2008 г., 11:05

Любов необяснима 

  Поэзия » Любовная
522 0 0
Ти бе Слънцето в моето сърце,
момчето с най-топлите и любящи ръце!
И дъждът бе ти за цветето в мен,
без теб което вехне нощ и ден!
Ти ми даде всичко, от което имах нужда -
нежност, обич, а ти бях все още чужда!
С теб преживях най-щастливите дни
от живота си, прекаран в мигове самотни!
Вярвах сляпо в теб, бях наивна,
че изпитваш към мен любов тъй дивна.
Може би от самотата уморена,
вкопчила се бях в надежда за промяна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Монита Все права защищены

Предложения
: ??:??