Ти бе Слънцето в моето сърце,
момчето с най-топлите и любящи ръце!
И дъждът бе ти за цветето в мен,
без теб което вехне нощ и ден!
Ти ми даде всичко, от което имах нужда -
нежност, обич, а ти бях все още чужда!
С теб преживях най-щастливите дни
от живота си, прекаран в мигове самотни!
Вярвах сляпо в теб, бях наивна,
че изпитваш към мен любов тъй дивна.
Може би от самотата уморена,
вкопчила се бях в надежда за промяна.
И се радвах, бях щастлива и засмяна!
Но внезапно сринаха се мечтите мои,
щом видях безразличие в очите твои.
Понякога в живота настъпва обрат,
който преобръща целия ни свят!
Остава само споменът горчив
за времето, в което ти си бил щастлив!!!
© Монита Всички права запазени