1 feb 2011, 18:08

Любов осиротяла

753 0 0

Стоп! Примирие предлагам 
за нямата война, която водим с тебе,
и от живота си и миг не давам 
повече за миналото наше време. 

В снега аз леко стъпвам 
вече трето лято,
пред тебе пак замлъквам,
проклятие познато!

Чувствата си хвърлихме 
от житието в небитието,
двустранен нож разкъсваше 
сърцето на парчета 

И пак детето жално 
във витрината се взира 
и свива се печално,
а някой го намира.

Витрината е пълна с шоколад 
и вечно сме така - аз без, ти със -
сценарият до болка е познат,
пак лято подир лято, отново къс след къс.

Със тебе свои никога не бяхме,
аз никога до теб смирена не заспах,
години минаха, ала не спряхме,
в съня си снощи тебе пак познах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дйпар Гхъярва Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...