Стоп! Примирие предлагам 
за нямата война, която водим с тебе,
и от живота си и миг не давам 
повече за миналото наше време. 

В снега аз леко стъпвам 
вече трето лято,
пред тебе пак замлъквам,
проклятие познато!

Чувствата си хвърлихме 
от житието в небитието,
двустранен нож разкъсваше 
сърцето на парчета 

И пак детето жално 
във витрината се взира 
и свива се печално,
а някой го намира.

Витрината е пълна с шоколад 
и вечно сме така - аз без, ти със -
сценарият до болка е познат,
пак лято подир лято, отново къс след къс.

Със тебе свои никога не бяхме,
аз никога до теб смирена не заспах,
години минаха, ала не спряхме,
в съня си снощи тебе пак познах.