Стоп! Примирие предлагам
за нямата война, която водим с тебе,
и от живота си и миг не давам
повече за миналото наше време.
В снега аз леко стъпвам
вече трето лято,
пред тебе пак замлъквам,
проклятие познато!
Чувствата си хвърлихме
от житието в небитието,
двустранен нож разкъсваше
сърцето на парчета ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация